Всички ние казваме страхотни неща на нашите събеседници.
Обаче те не ни слушат. В такъв случай,необходимо ли е да казваме още страхотни неща или......
е необходимо да се научим как да накараме нашите събеседници да чуят страхотните неща, които вече сме им казали?
Очевидно е.
Всичко,което сме говорили до момента, все едно сме го казали на „глух”човек.
Умът на нашият събеседник може да се фокусира само върху една мисъл в един момент и повярвайте ми, това не са нашите мисли. Когато започнем да движим устните си, умът на нашият събеседник, започва да мисли:
„Колко дълго ще продължи това?”, „Дали трябва да купя нещо?”, „Мога ли да се доверя на този човек?”, „Откъде мога да знам дали това е истина?”, „Той със сигурност ще ми поиска пари!”, „Дали си свърших цялата работа днес?”, „Дали децата ще ми се обадят когато се приберат в къщи?”, „Трябва ли да си измисля извинение сега?”, „Кой ще нахрани кучето?”, „Дали номер 13 от сървайвър ще успее да се справи със задачата?”, „Как ще си погася вноската по кредитната карта този месец?”. И това,което събеседника чува от нас е: „дрън, дрън, дрън.....”
Не е учудващо тогава,че накрая те ни казват,че трябва да си помислят върху това.
Говоренето не е ключът към решаването на тази задача. Нашият приоритет трябва да бъде да накараме събеседника да ни чуе.
Това,което трябва да направим е да накараме умът на нашият събеседник да „замръзне” , да спре за момент и 100% да се фокусира върху това,което му казваме в момента.
Рекламите го правят. И затова те вземат много пари от нашите слушатели.
Ако искаме да ги конкурираме, трябва да повлияем върху някои програми в подсъзнанието на нашите събеседници.
Какъв може да бъде удачен пример за такова нещо?
Е,добре, мога да ви дам убийствен пример, но ....точно тук е уловката.
Видяхте ли какво стана сега?
Голяма част от хората имат подпрограма (тя е част от програмата за оцеляване) която се нарича: „Търси уловката.” В тяхното подсъзнание винаги тече следната мисъл: „Търси уловката.Много е хубаво,за да бъде истина. Винаги има уловка. Гледай за парите. Не се захващай. Търси уловката.” И в момента в който вие кажете : „Ето тук е уловката”, тази програма спира да работи и казва „showtime” (време за почивка). Тя спира да бърбори на мозъка и сега вече вашия събеседник може да се фокусира напълно върху това,което му казвате,защото програмата за уловката е спряна.
Ето как можете да „замразите” мозъка на вашия събеседник и да му поднесете вашата информация с изречения от такъв вид: „ Г-н Събеседник, с нашето предложение, Вие можете да започнете да печелите голяма сума, работейки почасово. Точно защото това звучи много хубаво, ето тук е и уловката. След като започнете да получавате тези бонуси от вашата почасова работа, вие ще бъдете в състояние да гледате на заповедите на вашия шеф, просто като на .....предложения.”
0 коментара :
Публикуване на коментар